Пазарни неволи

Димитър Петков е първият кмет на София, който придава на столицата ни европейски облик. По негово време са строени най-хубавите ни сгради - БНБ, Министерство на финансите, посолства. На него е кръстена една улица и един софийски пазар.
Обхватът на територията на пазара "Димитър Петков" е в границите ул. "Пиротска" - бул. "Тодор Александров" и бул. "Александър Стамболийски". Предвижда се да бъде извършено преустройство
на разделителната ивица на бул. "Димитър Петков" в участъка ул. "Цар Симеон" - бул. "Александър Стамболийски". Тържището тече и се разлива като безбрежна река чак до ул. "Цар Симеон", където
се е самонастанила нелегитимна цветна борса. По предложение на общинари това място трябва да се превърне в паркова част с розариум жив плет, пейки и чешмички и така да се получи нещо като "зелено сърце" на София. В момента обликът на пазара не отговаря на естетическите изисквания за търговски обекти. На него има ръждясали павилиони, дъски, платнища и найлони. По цялата му дължина е осеяно със сергии и бараки, на които основно се продават плодове и зеленчуци, гащи за
по два лева, няколко чифта чорапи за по левче.
Трамвай 22 спира на пазара "Димитър Петков". Без да искам се озовавам измежду група бодри пен-сионери. Слизайки от трамвая, те се стрелват между сергийте. Изглежда повечето от хората, които пазаруват тук, са съгласни, че "Димитър Петков" трябва да си смени физиономията. "Хубаво е да си остане пазарът, но да се преустрои. Сигурно ще е за сметка на цените, защото от общината вероятно ще поискат по-висок наем от търговците", казва Георги Димитров, който живее наблизо. Според Теменужка Трифонова, която продава на един от павилионите, пазарът в никакъв случай не трябва да бъде премахнат, каквито слухове се носят. "Аз съм десет години тук и според мен трябва нещо да се направи - да се хигиенизира, нови бараки да сложат. Да се облагороди, да има пейчици, кофи за боклук." Мариана Иванова е на друго мнение - няма нужда да се преустройва, пазарът си е добре. Според нея това е най-хубавият пазар в София, защото е разположен по дължина и е с ниски цени. И в западните филми сергиите били подредени по същия начин. Освен това счупените съвсем скоро са били подменени. Жената има само едно изискване - да се сложи осветление. "Всичко друго си е на-ред. Трябва да се сложат стълбове с лампи. И там където висят гащи, сутиени - да се сложат в по-европейски вид”.
Най-проблематичната част от пазара е т.нар. Цветна борса, чието работно време се движи в абсолют-но различен ритъм от останалите търговци. За всички, които продават цветя на едро тук, препита-нието си е изпитание. За да си запазят места по тротоарите и по уличките около пазара, повечето от тях идват през нощта - някои в полунощ, други около 3 часа призори, поради тази причина разпра-виите за места са чести.
"От 5 години съм на тази борса и пет съм изкарал на старата", казва трийсетгодишният Йордан Къртев. "На тази тъмнотия и на тази улица, която няма знаци "Спирането забранено" хората си пар-кират колите и няма къде да застанем. Хем плащаме по 140-200 лева, хем няма къде да застанем". Според друга от продавачките на цветя - Спаска Георгиева, най-големият проблем е липсата на тоа-летна, която да работи и през нощта: "Тоалетната започва да работи в 6,30 часа, а ние идваме в 4. Ходим по трънките, по дърветата. Това е ад. За такъв голям град борсата е ужас."
Другият проблем вече е вносен и известен като глобализация. На пазара "Димитър Петков" го нари-чат внос от чужбина - холандски, балкански. "Аз произвеждам гербери и лилиуми, тази година с лилиума съм се забатачила", казва Георгиева. Освен това започвал внос на гербери от Турция. "Умираме като производители. А на село няма какво да се прави. Никой не ни иска на работа. Аз съм пенсионер по болест с две онкооперации и трябва да работя, защото не мога да си купувам лекарствата", обяснява жената.
Бъдещето на пазара остава неясно. По настоящем с конкурс е избран изпълнителят на проекта. Средствата за реализацията са предвидени от столичния общински приватизационен фонд. Проектът предвижда по тези участъци да се оформят зелени ивици и розариум, ограничени откъм улицата с жив плет, както и алейно засаждане на широ-колистни дървета, поливна система и ограда, разполагане на пейки и други. С преустройството и обновяването на пазара не само ще се промени градската среда, но ще се създадат и по-добра орга-низация на движението и ред в паркирането.
Кога ще започне преустройвото на пазара, засега не е известно. Но за начало и една-две химически тоалетни ще свършат работа, докато се стигне до европейския облик.

Манталитетът на “средната картина”

Стихотворението отразява манталитета на средната класа по време на социализма. Период, определян от насадено единомислие, липса на креативност и безвкусие. Дори ежедневието и бита на овчаря не са се променили значително. В голямата си част механизацията и модернизацията не са навлезли в неговия живот. Предприятия бълват едни и същи стоки с години-мебели, облекла и аксесоари. Българинът обзавежда жилището си по подобие на съседа – това предлага пазара. Разликата е в цветовата гама и начин на подредба – именно така може да демонстрираш някаква естетика. Аналогично е и с конфекцията, културата. Човекът е улеснен в избора си, поради липса на разнообразие. Навред цари кич, за какъв вкус говорим. Двадесет години след промяната все още има такива домове, от тях лъха „старото време”.

Във времето на т.нар. социализъм хората трябваше да бъдат униформирани. Да мислят униформирано. Да се държат униформирано. Да се обличат униформирано. Тоест да бъдат еднакви, а не различни. Това се предполагаше от идеологическата система, от системата на властта, съответно и от репресивната система.

Емблематичен тип дом за социалистическата епоха е еднопанелното жилище от 70-те години. Всяко средностатистическо семейство през социализма има по две деца. Предлагането в магазинната мрежа, налагало да се закупуват едни и същи вещи, защото всички трябвало да бъдат равни, това определяло и еднотипното обзавеждане на жилищата. Като задължителна се наложила остъклената холна врата в близост до входното пространство. Неизменен елемент в дневната била холната гарнитура, съствена от два тежки фотьойла и диван, застлани със покривала, за да пазят тапицерията нова, табуретки и ниска масичка за напитки. Срещу дивана е заемащата цялата стена секция, отрупана с множество предмети по рафтовете и витрините, но винаги подредени и прилежно застлани с плетени и бродирани карета. Тук някаде стои и телефонът със шайба. Появата на нещо ново било символ за епохата, но преди всичко знак за промяна. Всяка друга мебел или вещ, която не е можело да се намери по магазините, а била внесена от чужбина или закупена с много връзки от „Кореком” или „изпод щанда” се превръщала в символ. За нея започват да говорят първо най-близките, после блока, докато след ден два не е разбрала цялата улица или квартал. Така се създават битовите символи тогава, като всички говорят за тях при първата им поява, като например за прахоскукачката на леля Цецка от първия етаж, или пък за видеото на Миткови от третия.

Днес някои от тези символи са достигнали до нас чрез фотографии от онова време, други, чрез спомени на преживели събитията, трети откриваме из вехториите в мазетата и таваните, четвърти макар и малко си остават там, където са били преди години, но вече с отпечатъка на времето. Няма етап от историята, който да се е запазил изцяло, та нали трябва новото да си проправи път, и точно в това се крие красотата в историята, да започнеш да се занимаваш, да откриеш забравеното старо, да разбереш символиката на старата епоха. Ако тя бе навсякъде наоколо, нещата от нея не биха се превърнали в символи за нас след време.

Цялата действителност в България през социализма може да се разглежда като сложна битка, като многопосочен конфликт на две култури: културата на стоическата нормалност и културата на истерическата комунистическа приповдигнатост (понятието култура се употребява в най-широк смисъл, то се разбира и като бит, като манталитет, като форми на всекидневно общуване, като ценностни системи, като речеви етикет).

Тази тоталитарна власт, в която ние доскоро живеехме, по определение е глупава. Понеже се противопоставя на законите за развитие на обществото, тя не ражда истинска култура. Но обществото, а оттам и неговата култура, е в постоянно движение, смяна на ценности, обмяна на идеи, отхвърляне на едни и замяната им с други.

Естественият изход и смяната на поколенията не е изход, тъй като соцът, като дух и вкус, се оказа силно заразителен. Казано по друг начин - с доста дълъг период на полуразпад. Ако приемем твърдението, че през 89-а социализмът е рухнал, то вече 20 години той продължава да излъчва радиация. С други думи, през 89-а социализмът се полуразпада. И ако с останалото наследство на социализма някак си можем да се справим - раздържавяване на собствеността, демократични избори, свобода на словото, промяна в конституцията и пр. и пр., то духът или вкусът на соца, като нещо твърде летливо и неуловимо със закон, все още броди необезпокояван у нас.

Затова, когато днес говорим за „морална деградация“ и „разпад на културата“, сме хем прави, хем не. Разпад и деградация има, но не от 89-а година насам,а от 44-та. Българската култура днес е в ужасно състояние, но това състояние е ужасно, защото наглед е почти същото, както преди 30 години.

Не сме се смели достатъчно на този кич, не сме го иронизирали достатъчно, не сме го демодирали. А целият този културен пласт от всекидневието на предходните десетилетия, е формирал или по-скоро деформирал вкусът на голяма част от днешното българско общество.

Българска музика се присмива на чалгата, но не е родила нищо по-стойностно. Чалгата поне е актуална. Българската литература не е написала нищо по-добро. Българското кино плаче за златните си години, когато е било финансирано от държавата, но пропуска да спомене, че е правело почти единствено пропаганда, а пропагандата не значи високо изкуство.

Но няма етап от историята, който да се запазил изцяло, та нали трябва новото да си проправи път , и точно в това се крие красотата в историята, да започнеш да се занимаваш, да откриеш забравеното старо, да разбереш символиката на старата епоха. Ако тя бе навсякъде наоколо, нещата от нея не биха се превърнали в символи за нас след време.

Класическа и медийна грамотност

В наши дни медийната грамотност е изключително важна част от живота ни, защото да си медийно грамотен означава да си информиран. Приетата дефиниция за медийна грамотност е „способността за достъп, анализ и изчисляване на силата от картини, звукове и съобщения, пред които се изправяме в ежедневието и са част от нашата съвременна култура. Разбира се, съществуват още много тълкувания относно този тип грамотност – като например, без да изключваме, а само добавяме: критикуване и изчисляване на различни аспекти от медийния живот, създаването на медийно съдържание и още много други. Въпреки тези различия, всички са съгласни, че медийната грамотност като цяло се използва за развитие, не само в индивидуален план, но и в световно мащабен.

Всеки човек по света трябва да се чувства отговорен гражданин на обществото, в което живее, но в същото време трябва да си дава сметка, че също така е част от една по-голяма по своя мащаб група, наречена „Информационно общество”. То обхваща всяка точка на планетата и благодарение на високо развитите технологии прави възможни обмена и разпространението на информация независимо от разстоянието и времето. Човек не би могъл да участва в тази информационна общност без да бъде медийно грамотен.

Образованието само по себе си изисква медийната култура като задължителна. Освен, че е полезно, е задължително да си медийно грамотен, за да си добър в работата си. Това дава и възможност активно да се участва в обществото, по-лесно да се изразява мнение по определен въпрос, по-лесно да бъдеш информиран и съпричастен. Медийната грамотност е важен фактор за развитието на икономиката на знанието. За да върви една нация напред тя задължително трябва да бъде медийно грамотна.

Високата медийна грамотност има огромна стойност в днешни дни, защото тя дава на човек различни по своето естество умения и знания. Тя ни учи да търсим всякаква по вид информация, да я разбираме, разтълкуваме, анализираме и дори да даваме оценка за направеното. Тя ни предоставя възможността да се интересуваме повече от различните сфери на живота: наука, спорт, политика и т.н. Също така разширява кръгозора ни, предлага ни шансът да прочетем, чуем или видим различни гледни точки по даден въпрос и сами да изградим своето мнение. Така човек сам се научава да разбира кое твърдение е истинно и кое не. Освен това медийната грамотност ни дава и друго важно умение. Тя ни учи как да повлияем на хората не само чрез думи, но и чрез образи и видео материали.
В днешно време човек може да черпи информация от различни места: телевизия, радио, интернет, пресата и т.н. Важното обаче е да се разбере как тези средства за масова комуникация функционират, да се вникне в тяхната същност, за да може да се извлече възможно най-голяма полза от употребата им. Достатъчно ли е само да знаеш как да си пуснеш телевизора и да смениш канала? НЕ! Трябва да разбираш поднесената ти информация и после да я анализираш; трябва не просто да гледаш някое предаване без да си задаваш въпроси, а да разбереш смисъла му и да намериш посланието, което сценаристите искат да пренесат. Достатъчно ли е само да знаеш как да си пуснеш радиото и да увеличиш звука му? НЕ! Трябва да се вслушаш в казаната информация и сам да прецениш какво значи тя за теб. По същия начин стоят и нещата с ползването на компютър и интернет. Достатъчно ли е само да знаеш как да си пуснеш компютъра, как да влезеш в някой интернет сайт и да прочетеш написаното там? НЕ! Трябва да умееш да използваш различните „търсачки”, да създаваш сам интернет сайтове, да пишеш и участваш в различните форуми, да правиш блогове, да проверяваш електронната си поща, да пишеш електронни писма, да намираш музика, филми и други развлечения, да се научиш да играеш на различни компютърни игри, да знаеш как да закупиш дадена стока чрез интернет и т.н. Възможностите, които мрежата ни предлага са огромни и само от нас самите зависи дали ще успеем да ги оползотворим по най-добрия възможен начин.

Високата медийна грамотност може да има изключително благоприятно въздействие и върху обществото, в което живеем. Тя води до подобряване на комуникацията между хората. Колкото един човек е с по-голяма степен на грамотност, толкова повече се интересува от проблемите на деня и се ангажира с тяхното решаване. Един грамотен технически човек, който може да използва мобилни телефони, електронна поща, различни видове програми като „Skype”, “ICQ”, “MSN Web Messenger”, може лесно да се свърже с която и да е точка от света за отрицателно време. Така се ускорява неимоверно много пренасянето на информация, идеи и послания, факт от положително значение за различните сфери на живота. Благодарение на медиите по-голям брой хора научават за различни конфликти, казуси и неуредици, което способства за тяхното бързо изясняване. По този начин всяка единична инициатива помага за повишаване на качеството на живот.

Но тази грамотност сама по себе си изисква и продуктивност – във всяко едно нещо освен консуматори, има и производители. Според много хора, за да се развива медийната грамотност тя трябва да бъде произвеждана от нейните консуматори. Това обаче е проблем, защото в тази сфера липсват специалисти, които се занимават с обучаване с тази цел и насока.

Заедно с положителните измерения на високата степен на медийна грамотност съшествуват и негативни такива. В днешно време все по-голяма масовост добива проблема за авторските права и кражбата на текстове, идеи и открития. Така нареченото “Пиратство” има различни измерения в информационното общество. Интернет потребителите крадат не само идеи, но и музика, филмово изкуство, фотографии и т.н. Нужно е този процес да бъде силно ограничен,защото ограбването на авторски права е престъпление. Именно затова Европейският съюз въвежда правила за поведение в мрежата, който имат за цел да заловят „интернет пиратите”.

Друг основен проблем, свързан с медийната грамотност, е нейната възрастова рамка. Не е тайна, че мнозинството от технически грамотни хора са младежи или хора до 40 годишна възраст. По-възрастните хора не трябва да бъдат дискриминирани, а напротив – интегрирани в информационното общество. Всеки човек, независимо от своята възраст, пол, култура, местоживеене трябва да има достъп до средствата за масова комуникация.

В заключение отново бих изтъкнал важната роля на медийната грамотност като важна предпоставка за успешното интегриране в света на технологиите, масмедиите и комуникациите. Медийно грамотен е само този, който успее да използва по най-добрия начин възможностите, които ни предоставя „Информационната ера”.

За да бъдем една крачка напред, и винаги в правилната посока – нека бъдем медийно грамотни!

Намаленията в Гърция

Намаленията по магазините. Всички ние ги очакваме с нетърпение. За съжаление в България няма такава традиция, както в съседна Гърция. Блузи, панталони,чанти,колани и т.н. за по 2,3,10 евро. Ще си кажете невъзможно…Уви, възможно е!
Идеално място в случая е Mediterranean Cosmos Mall в Солун и The Mall в Атина. Искрено ви препоръчвам да ги посетите. Няма да съжалявате. Официално намаленията в Гръцката ни съседка започват от 15.01 до края на февруари и 15.07 до края на месец август. В следващата статия ще покажа снимки от моите пътешествия в съседката ни :)