
Димитър Петков е първият кмет на София, който придава на столицата ни европейски облик. По негово време са строени най-хубавите ни сгради - БНБ, Министерство на финансите, посолства. На него е кръстена една улица и един софийски пазар.
Обхватът на територията на пазара "Димитър Петков" е в границите ул. "Пиротска" - бул. "Тодор Александров" и бул. "Александър Стамболийски". Предвижда се да бъде извършено преустройство
на разделителната ивица на бул. "Димитър Петков" в участъка ул. "Цар Симеон" - бул. "Александър Стамболийски". Тържището тече и се разлива като безбрежна река чак до ул. "Цар Симеон", където
се е самонастанила нелегитимна цветна борса. По предложение на общинари това място трябва да се превърне в паркова част с розариум жив плет, пейки и чешмички и така да се получи нещо като "зелено сърце" на София. В момента обликът на пазара не отговаря на естетическите изисквания за търговски обекти. На него има ръждясали павилиони, дъски, платнища и найлони. По цялата му дължина е осеяно със сергии и бараки, на които основно се продават плодове и зеленчуци, гащи за
по два лева, няколко чифта чорапи за по левче.
Трамвай 22 спира на пазара "Димитър Петков". Без да искам се озовавам измежду група бодри пен-сионери. Слизайки от трамвая, те се стрелват между сергийте. Изглежда повечето от хората, които пазаруват тук, са съгласни, че "Димитър Петков" трябва да си смени физиономията. "Хубаво е да си остане пазарът, но да се преустрои. Сигурно ще е за сметка на цените, защото от общината вероятно ще поискат по-висок наем от търговците", казва Георги Димитров, който живее наблизо. Според Теменужка Трифонова, която продава на един от павилионите, пазарът в никакъв случай не трябва да бъде премахнат, каквито слухове се носят. "Аз съм десет години тук и според мен трябва нещо да се направи - да се хигиенизира, нови бараки да сложат. Да се облагороди, да има пейчици, кофи за боклук." Мариана Иванова е на друго мнение - няма нужда да се преустройва, пазарът си е добре. Според нея това е най-хубавият пазар в София, защото е разположен по дължина и е с ниски цени. И в западните филми сергиите били подредени по същия начин. Освен това счупените съвсем скоро са били подменени. Жената има само едно изискване - да се сложи осветление. "Всичко друго си е на-ред. Трябва да се сложат стълбове с лампи. И там където висят гащи, сутиени - да се сложат в по-европейски вид”.
Най-проблематичната част от пазара е т.нар. Цветна борса, чието работно време се движи в абсолют-но различен ритъм от останалите търговци. За всички, които продават цветя на едро тук, препита-нието си е изпитание. За да си запазят места по тротоарите и по уличките около пазара, повечето от тях идват през нощта - някои в полунощ, други около 3 часа призори, поради тази причина разпра-виите за места са чести.
"От 5 години съм на тази борса и пет съм изкарал на старата", казва трийсетгодишният Йордан Къртев. "На тази тъмнотия и на тази улица, която няма знаци "Спирането забранено" хората си пар-кират колите и няма къде да застанем. Хем плащаме по 140-200 лева, хем няма къде да застанем". Според друга от продавачките на цветя - Спаска Георгиева, най-големият проблем е липсата на тоа-летна, която да работи и през нощта: "Тоалетната започва да работи в 6,30 часа, а ние идваме в 4. Ходим по трънките, по дърветата. Това е ад. За такъв голям град борсата е ужас."
Другият проблем вече е вносен и известен като глобализация. На пазара "Димитър Петков" го нари-чат внос от чужбина - холандски, балкански. "Аз произвеждам гербери и лилиуми, тази година с лилиума съм се забатачила", казва Георгиева. Освен това започвал внос на гербери от Турция. "Умираме като производители. А на село няма какво да се прави. Никой не ни иска на работа. Аз съм пенсионер по болест с две онкооперации и трябва да работя, защото не мога да си купувам лекарствата", обяснява жената.
Бъдещето на пазара остава неясно. По настоящем с конкурс е избран изпълнителят на проекта. Средствата за реализацията са предвидени от столичния общински приватизационен фонд. Проектът предвижда по тези участъци да се оформят зелени ивици и розариум, ограничени откъм улицата с жив плет, както и алейно засаждане на широ-колистни дървета, поливна система и ограда, разполагане на пейки и други. С преустройството и обновяването на пазара не само ще се промени градската среда, но ще се създадат и по-добра орга-низация на движението и ред в паркирането.
Кога ще започне преустройвото на пазара, засега не е известно. Но за начало и една-две химически тоалетни ще свършат работа, докато се стигне до европейския облик.


